Идеалният партньор

От Антония Дамянова

Съществува ли на света идеалния партньор? Изследванията показват, че романтичния ореол, създаден около единствения възлюбен, когото трябва да открием или дочакаме, може да ни изиграе лоша шега...

Ако вярвате в идеята, че съществува един -единствен човек, с когото бихте били истински влюбени един в друг и без каквото и да е усилие да създадете магията на взаимното разбиране, то вие не сте сами. По данни на изследователския център Marist poll1, 73% от американците също като вас смятат, че само един-единствен възлюбен може да ги направи истински щастливи. Психологът Raymond Knee2 провежда проучване, чрез което цели да покаже как вярата в единствения партньор влияе на взаимотношенията. В процеса на експеримента той сравнява тези, които вярват в съдбовната среща с принца или принцесата на мечтите им, с тези, които по-скоро вярват, че отношенията между двама търпят развитие,че добрите взаимоотношения изискват време и зависят изцяло от усилията и на двамата партньори.

Идеалният партньор
Първите искрено вярвали, че още на първата среща ще почувстват, че пред тях стои човекът, който са чакали цял живот. По този начин те се настройват несъзнателно да приемат напълно партньора си. „В началото тези двойки демонстрират голяма интензивност на чувствата, откритост и бързо достигат до близост” – казва психолога Джереми Никълсън (Jeremy Nicholson). – “Макар че вярата им в това, че истински близките хора, не е необходимо задължително да работят за развитието на взаимоотношенията си и винаги ще се разбират със „своя човек” разрушава връзката им още при първите неизбежни трудности. След като се разделят, такива двойки започват ново търсене – струва им се, че отношенията са претърпели катастрофален край, защото са сгрешили при избора си на партньор.” Като краен резултат връзката на тези хора, които са вярвали в предопределеността на срещата, се оказва страстна, но … за кратко време.

Изграждането на взаимоотношения
Втората група от изследваните, разчитали много по-малко на силата на магическата среща и вярвали по-скоро, че за по-задълбочена връзка се изисква време и на взаимоотношенията следва да се отделят внимание и нужните усилия. Те не се бояли от конфликтни ситуации и отчитали, че всъщност трудностите правят връзката им още по-силна. „В началото на отношенията такива двойки проявяват по-малко страст и гледат на партньора си достатъчно критично – казва Джереми Никълсън – Много от тях не изпитват голяма еуфория, но затова пък са готови за конструктивен разговор и взаимни компромиси. По-този начин те не бързат да се разделят с партньора си при първите признаци на разногласие.” Освен това, тези, които вярвали в работата над взаимоотношенията, били в по-голяма степен готови да простят на своя партньор в такива ситуации, в които любителите на романтиката не отстъпвали.

Представителите на първата група, безусловно, изпитвали силни чувства, за които всички мечтаят. „ Така или иначе с времето идеализацията на възлюбения започва да работи против нас – потвърждава Джереми Никълсън – Ние се оказваме неподготвени да приемем истинския човек с всичките негови допустими несъвършенства и ограничения. Не сме готови да се съгласим, че в нашите различия се крие понякога силата на взаимоотношенията и че в моментите на разногласия ни терзаят подозрения дали действително този човек ни е наистина близък?” По този начин, губим този, с когото сме могли да бъдем щастливи, като сме му отказвали правото да бъде себе си и не сме приемали, че в нашата връзка са възможни конфликти и противоречия.

Тези, които вярвали, че за изграждането на добри взаимоотношения се изискват усилия и хората се сближават един друг с течение на времето, запазвали връзката си, макар че понякога се въздържали от изразяване на по-бурни чувства. „Вероятно за здравословен баланс може да се приеме такава ситуация, в която не се отказваме от търсене на възлюбен, с когото в началото на отношенията изпитваме страст, но пък му оставяме правото да бъде несъвършен и да притежава слабости, – счита Джереми Никълсън. – Длъжни сме да бъдем готови за това, че нашата връзка невинаги ще се развива от само себе си, а доста често ще са нужни компромиси и умение да се прощава. И разбиране за това, че ние сме различни хора и далеч не само половини на едно цяло.”

Несъмнено много по-комфортно е да се живее и да се развиват отношения във връзка, в която можем да реализираме всички части от нашата личност – Аз-Детето, което отпуска на воля чувствата си, Аз-Родителят, който изслушва, разбира и помага на партньора си , Аз-Възрастният – готов да се среща с конфликтните ситуации, способен да приема различията на партньора и да му дава свободата да следва пътя си. Именно в такива отношения сме способни да израстваме, да се разбираме и поддържаме един другиго, като същевременно изпитваме радост и удоволствие да изживяваме живота си заедно.
Ние, от SENSE, Ви помагаме да откриете подходящия за Вас партньор и да развивате и обогатявате взаимоотношенията си успешно!

1 Marist Poll, February 2011.
2 С. Knee «Implicit theories of relationships: Assessment and prediction of romantic relationship initiation, coping, and longevity». Journal of Personality and Social Psychology, 1998, vol. 2.

Тук може да прочетете оригиналната статия – www.psychologies.ru/couple/meeting/idealnyiy-partner-sila-volshebnoy-vstrechi